Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
22.07.2008 11:59 -
Грешката
- До другата сряда да си готова – нареди ми непознат мъжки глас в слушалката
- За какво да съм готова?!
- Пак ли си пила ?!
- Ммда, но Вие от къде знаете ?! – попитах учудено аз, а после допълних – И извинете кого търсите?! Мисля, че е станала грешка.
Но той се направи, че не ме чува и продължи с атаката.
- На голо ли пи или взе мезе – попита ме саркастично той.
- Какви са тези въпроси?! Никога не пия на голо, все съм облечена – опитах се да пошегувам аз
- Попитах нещо – изкрещя ядно непознатия в слушалката.
- Ама моля Ви се, с какво право ми държите такъв тон ?! Казах Ви, че е станала грешка
- Не ми отговори на въпроса
- Добре ще Ви отговоря, а след това ще ми кажете кого търсите. Никога не пия на голо. Винаги взимам мезе и снощи също го направих. Взех си друсани скариди.
Непознатия се разсмя гърлено. Беше му много забавно, а аз не намирах нищо забавно в моя отговор. Не можех да предположа, че не е опитвал такъв вид скариди, та те бяха деликатес и аз ги обожавах. Винаги когато отидех на китайски ресторант си поръчвах друсани скариди, ненадминато мезе са.
Непознатият продължаваше да се смее и това определо започваще да ме дразни.
Погледнах часовника и видях, че имам на разположение половин час, а след това трябваше да излизам. Щях да ходя на среща на сляпо. Една приятелка се направи на сватовница и ми я уреди и не знам защо се съгласих да отида. Даже не знах как изглежда този с когото щях да се срещам, а и нямаше никакво значение. Нямах задни помисли спрямо този човек. Щях да се прежаля и да отида само от уважение към приятелката ми. Дори и да беше най-скучния човек на света все за няколко часа щях да стисна зъби и да го изтърпя.
"О, този прекалява вече. Продължава да се смее и определено ми лази по нервите. Дали да не му затворя слушалката ?!" помислих си аз, но мислите ми бяха прекъснати от непознатия.
- Значи скаридите бяха друсани. Така ли ?! – попита ме той, а тембъра на гласа му се промени драстично. Сега не ми бе неприятен, а нежно галеше сетивата ми.
- Подигравате ли се с мен ?! Не виждам нищо забавно в името на това ястие. Никога ли не сте ходили на китайски ресторант ?! –набързо изсипах куп въпроси, правейки се на сърдито дете. А същевременно бях започнала да флиртувам с него.
Непознатият отново започна да се смее. Явно бе усетил лекият ми опит за флирт и му беше забавно. Доядя ме, че се отпуснах и си позволих да изкарам женската си природа на яве. Как може да флиртувам с някой, който ме мисли за друга. Успокои ме това, че не беше истински флирт, а опит за флирт вплетен в няколко въпроса. Дори не беше и това, просто леко си позволих да се поглезя задавайки тези въпроси с интонацията с която ги зададох. Но кой знае как е прозвучало в съзнанието на непознатия щом му беше толкова забавно. Отново започнах да се дразня. Трябваше да го разкарам по-някакъв начин, но не знаех как. А той продължаваше да се смее и пет пари не даваше за моите терзания.
- Имахме уговорка – смънках аз
- Каква уговорка ?! – стреснато ме попита той. А аз умрях от удоволствие, че моята реплика му подейства така и секна смеха му.
- Как каква ?! Обещахте да ми кажете кого търсите, след като Ви кажа какво мезе съм консумираала. Продължавам да настоявам, че е станала грешка.
- Досега не разбра ли кой търся ?! Теб търся. А между другото, как се казваш ?!
- Мен ли търсите?! Шегаджия... Нали Ви казах, че е станала грешка, но щом настоявате ще ви отговоря на въпроса. Казвам се Сева. А вие как се казвате ?!
- Приятно ми е да се запознаем Ева, аз съм Марио – каза той, а след това се засмя.
- Не съм Ева, Сева съм – троснах се аз. Много се дразнех когато някой се направеше, че нечува буквата "С " и ме нарече Ева. Но хората не му продаваха кой знае какво значение. Не можеха да разберат, че Еви има много, а Сева е една. Е, може и няколко да има, но не са толкова много, колкото Евите.
- Добре Сева, извинявай за грешката. Реших, че не съм чул правилно. Какво ще правиш след като приключим с разговора ?!
- Ще ходя на среща. На сляпа среща – не знам защо уточних аз.
- Не може да бъде – възкликна той – И аз ще ходя на такава среща. Една позната ми я уреди без дори да ме попита дали искам да се срещам с някого. Мисля си, че тази среща ще бъде грешка.
- Така ли ?! – попитах учудено аз, а после допълних – И аз съм в същата ситуация. Една приятелка ми уреди срещата и дори не ме попита дали желая да отида. Заяви ми, че съм длъжна да се срещна с този човек и аз се съгласих. И аз си мисля като теб, че ще направя огромна грешка с тази среща. Дано не съм права.
- Хайде стига бе. То бива съвпадение, ама пък чак толкова голямо – Марио помълча малко, а след това допълни – И при мен ситуацията е напълно същата. Къде ще се срещате ?!
- Пред Народния театър. А твоята среща къде е ?!
- Мамка му и моята е там. В колко часа е срещата ти ?!
- В 19,30ч. А твоята ?! – попитах аз поглеждайки часовника.
- И моята е горе долу по същото време. Искаш ли да се видим ?!
- Ами добре. А как ще се познаем ?!
- Чакай малко, а за какво да съм готова за другата сряда и от къде имаш телефона ми?-сетих се аз. Беше ми забавно, но все пак не бях толкова пияна.
- Май е станала наистина грешка. Исках да кажа на бившата да се разкара от апартамента и живота ми.
В тона му прозвача за пръв път болка и това ме накара да го почувствам по -близък. Какво да правя обичах да спасявам, особенно като съм на градус.
- Разбирам оплитане на жиците, както го наричат обикновено. А кой ти уреди срещата?
- Един приятел.
- Ей тук има разлика, при мен бе приятелка. Каза ми да се облеча по определен начин и да се настаня на една пейка.
- Аха ....
Той замълча.
- Знаеш ли какво ако не ни харесат партньорите нека си звъннем като се чуем по-телефона от тоалетната и така ще се оттървеме с оправданието, че някой ни търси по спешност.
- Даа, става.
Продиктувах му джеесема си макар, да не бях уверена, че постъпвам правилно. Навлякох си набързо червената рокля с дантелки на краищата с нея приличах на малката овчарка, но на мъжете им харесваше. Запътих се с градския транспорт, защото не бях в състояние да карам. Пристигнах с пет минути закъснение човека вече ме чакаше. Беше сладък на пръв поглед. Облечен в син костюм със синя риза. Отправихме се към близкото кафене. Поръчах си водка и доматен сок отделно. Той ром с кола също отделно.
- Как се казваш?
- Айде после да се запознаем за да е интересно-отговори ми.
Свих рамене. Уреждаше ме. Разказа ми това онова за себе си. Аз също споделих. Бях разведена от година и признавам си от тогава пиех като смок, ама какво да направя като ми харесваше? По едно време ми се извини и отиде до тоалетната. Аз направих същото. Не можех да се занимавам повече с него. Говорехме си само за проблеми а не ме биваше за изповедник. Набрах номера и той даде заето. Набрах отново номера на Марио. Отново даде заето. Отказах се и седнах на казанчето. Телефонът иззвъня.
- Да се изнасяме а? И да си чукнем средка в парка в стрийтбара а?
Беше Марио:
- Става, писна ми да слушам за проблеми имам си достатъчно мои.
- Окей чакам те там след 15 минутки.
Кавелерът ми дойде и се извини, че трябва да тръгва. Усмихнах се улесняваше ме прекрасно. Споделихме си взъимно, че ни е било приятно и аз забързах към стрийтбара. Нямаше хора. Само един седеше в ъгъла на най отдалечената маса. Сянката на чадъра го скриваше. Приближих се.
- Марио?
- Да вие сте?
Той вдигна поглед към мен. Беше сляпата ми среща от преди 15 минутки. Бяхме разговаряли от тоалетната. Захилих се като луда. Той също се включи в смеха. Ами беше смешно нали?
- За какво да съм готова?!
- Пак ли си пила ?!
- Ммда, но Вие от къде знаете ?! – попитах учудено аз, а после допълних – И извинете кого търсите?! Мисля, че е станала грешка.
Но той се направи, че не ме чува и продължи с атаката.
- На голо ли пи или взе мезе – попита ме саркастично той.
- Какви са тези въпроси?! Никога не пия на голо, все съм облечена – опитах се да пошегувам аз
- Попитах нещо – изкрещя ядно непознатия в слушалката.
- Ама моля Ви се, с какво право ми държите такъв тон ?! Казах Ви, че е станала грешка
- Не ми отговори на въпроса
- Добре ще Ви отговоря, а след това ще ми кажете кого търсите. Никога не пия на голо. Винаги взимам мезе и снощи също го направих. Взех си друсани скариди.
Непознатия се разсмя гърлено. Беше му много забавно, а аз не намирах нищо забавно в моя отговор. Не можех да предположа, че не е опитвал такъв вид скариди, та те бяха деликатес и аз ги обожавах. Винаги когато отидех на китайски ресторант си поръчвах друсани скариди, ненадминато мезе са.
Непознатият продължаваше да се смее и това определо започваще да ме дразни.
Погледнах часовника и видях, че имам на разположение половин час, а след това трябваше да излизам. Щях да ходя на среща на сляпо. Една приятелка се направи на сватовница и ми я уреди и не знам защо се съгласих да отида. Даже не знах как изглежда този с когото щях да се срещам, а и нямаше никакво значение. Нямах задни помисли спрямо този човек. Щях да се прежаля и да отида само от уважение към приятелката ми. Дори и да беше най-скучния човек на света все за няколко часа щях да стисна зъби и да го изтърпя.
"О, този прекалява вече. Продължава да се смее и определено ми лази по нервите. Дали да не му затворя слушалката ?!" помислих си аз, но мислите ми бяха прекъснати от непознатия.
- Значи скаридите бяха друсани. Така ли ?! – попита ме той, а тембъра на гласа му се промени драстично. Сега не ми бе неприятен, а нежно галеше сетивата ми.
- Подигравате ли се с мен ?! Не виждам нищо забавно в името на това ястие. Никога ли не сте ходили на китайски ресторант ?! –набързо изсипах куп въпроси, правейки се на сърдито дете. А същевременно бях започнала да флиртувам с него.
Непознатият отново започна да се смее. Явно бе усетил лекият ми опит за флирт и му беше забавно. Доядя ме, че се отпуснах и си позволих да изкарам женската си природа на яве. Как може да флиртувам с някой, който ме мисли за друга. Успокои ме това, че не беше истински флирт, а опит за флирт вплетен в няколко въпроса. Дори не беше и това, просто леко си позволих да се поглезя задавайки тези въпроси с интонацията с която ги зададох. Но кой знае как е прозвучало в съзнанието на непознатия щом му беше толкова забавно. Отново започнах да се дразня. Трябваше да го разкарам по-някакъв начин, но не знаех как. А той продължаваше да се смее и пет пари не даваше за моите терзания.
- Имахме уговорка – смънках аз
- Каква уговорка ?! – стреснато ме попита той. А аз умрях от удоволствие, че моята реплика му подейства така и секна смеха му.
- Как каква ?! Обещахте да ми кажете кого търсите, след като Ви кажа какво мезе съм консумираала. Продължавам да настоявам, че е станала грешка.
- Досега не разбра ли кой търся ?! Теб търся. А между другото, как се казваш ?!
- Мен ли търсите?! Шегаджия... Нали Ви казах, че е станала грешка, но щом настоявате ще ви отговоря на въпроса. Казвам се Сева. А вие как се казвате ?!
- Приятно ми е да се запознаем Ева, аз съм Марио – каза той, а след това се засмя.
- Не съм Ева, Сева съм – троснах се аз. Много се дразнех когато някой се направеше, че нечува буквата "С " и ме нарече Ева. Но хората не му продаваха кой знае какво значение. Не можеха да разберат, че Еви има много, а Сева е една. Е, може и няколко да има, но не са толкова много, колкото Евите.
- Добре Сева, извинявай за грешката. Реших, че не съм чул правилно. Какво ще правиш след като приключим с разговора ?!
- Ще ходя на среща. На сляпа среща – не знам защо уточних аз.
- Не може да бъде – възкликна той – И аз ще ходя на такава среща. Една позната ми я уреди без дори да ме попита дали искам да се срещам с някого. Мисля си, че тази среща ще бъде грешка.
- Така ли ?! – попитах учудено аз, а после допълних – И аз съм в същата ситуация. Една приятелка ми уреди срещата и дори не ме попита дали желая да отида. Заяви ми, че съм длъжна да се срещна с този човек и аз се съгласих. И аз си мисля като теб, че ще направя огромна грешка с тази среща. Дано не съм права.
- Хайде стига бе. То бива съвпадение, ама пък чак толкова голямо – Марио помълча малко, а след това допълни – И при мен ситуацията е напълно същата. Къде ще се срещате ?!
- Пред Народния театър. А твоята среща къде е ?!
- Мамка му и моята е там. В колко часа е срещата ти ?!
- В 19,30ч. А твоята ?! – попитах аз поглеждайки часовника.
- И моята е горе долу по същото време. Искаш ли да се видим ?!
- Ами добре. А как ще се познаем ?!
- Чакай малко, а за какво да съм готова за другата сряда и от къде имаш телефона ми?-сетих се аз. Беше ми забавно, но все пак не бях толкова пияна.
- Май е станала наистина грешка. Исках да кажа на бившата да се разкара от апартамента и живота ми.
В тона му прозвача за пръв път болка и това ме накара да го почувствам по -близък. Какво да правя обичах да спасявам, особенно като съм на градус.
- Разбирам оплитане на жиците, както го наричат обикновено. А кой ти уреди срещата?
- Един приятел.
- Ей тук има разлика, при мен бе приятелка. Каза ми да се облеча по определен начин и да се настаня на една пейка.
- Аха ....
Той замълча.
- Знаеш ли какво ако не ни харесат партньорите нека си звъннем като се чуем по-телефона от тоалетната и така ще се оттървеме с оправданието, че някой ни търси по спешност.
- Даа, става.
Продиктувах му джеесема си макар, да не бях уверена, че постъпвам правилно. Навлякох си набързо червената рокля с дантелки на краищата с нея приличах на малката овчарка, но на мъжете им харесваше. Запътих се с градския транспорт, защото не бях в състояние да карам. Пристигнах с пет минути закъснение човека вече ме чакаше. Беше сладък на пръв поглед. Облечен в син костюм със синя риза. Отправихме се към близкото кафене. Поръчах си водка и доматен сок отделно. Той ром с кола също отделно.
- Как се казваш?
- Айде после да се запознаем за да е интересно-отговори ми.
Свих рамене. Уреждаше ме. Разказа ми това онова за себе си. Аз също споделих. Бях разведена от година и признавам си от тогава пиех като смок, ама какво да направя като ми харесваше? По едно време ми се извини и отиде до тоалетната. Аз направих същото. Не можех да се занимавам повече с него. Говорехме си само за проблеми а не ме биваше за изповедник. Набрах номера и той даде заето. Набрах отново номера на Марио. Отново даде заето. Отказах се и седнах на казанчето. Телефонът иззвъня.
- Да се изнасяме а? И да си чукнем средка в парка в стрийтбара а?
Беше Марио:
- Става, писна ми да слушам за проблеми имам си достатъчно мои.
- Окей чакам те там след 15 минутки.
Кавелерът ми дойде и се извини, че трябва да тръгва. Усмихнах се улесняваше ме прекрасно. Споделихме си взъимно, че ни е било приятно и аз забързах към стрийтбара. Нямаше хора. Само един седеше в ъгъла на най отдалечената маса. Сянката на чадъра го скриваше. Приближих се.
- Марио?
- Да вие сте?
Той вдигна поглед към мен. Беше сляпата ми среща от преди 15 минутки. Бяхме разговаряли от тоалетната. Захилих се като луда. Той също се включи в смеха. Ами беше смешно нали?
Накратко казано - никога не харесваш това, което ти се предлага, винаги търсиш друго ... Като загубиш първото, почваш да съжаляваш, ако се върне, пак не го искаш ....пак търсиш...пак...пак...
Голям майтап е този живот :)))))
цитирайГолям майтап е този живот :)))))
Приятно е, когато всичко свърша добре!
Поздрави за екипа!
цитирайПоздрави за екипа!
Дааамс, и накрая намираш същото!:)Защото всъщност подсъзнателно това си искал!
цитирайОсобенно след шега на съдбата, така е съдбата обича да си играе с нас!:)
цитирайВидяхте ли , че не само визуалното възприятие действа , но и вълшебния тембър на непознатата ,непознатият ?Чара е не само във видимото , но и в неуловимо незабележимото .......
Внимавайте и недейте ходи повече на слепи срещи !Опасни са !
Поздравления за двамата !
цитирайВнимавайте и недейте ходи повече на слепи срещи !Опасни са !
Поздравления за двамата !
Аз отдавна се отказах от тях! А гласът често е много секси!
цитирай
7.
анонимен -
и този блог отчасти е твой фенрис
22.07.2008 14:45
22.07.2008 14:45
И този блог от части е твой?
цитирайс колежката пишеме общи разкази! Това са ни общите произведения!
цитирайче винаги всичко несериозно завършва сериозно...
Много весело и оптимистично ми прозвуча, независимо, че навън гърми и трещи и се наложи да изключа на няколко пъти лаптопа, най сетне успях да прочета историйката.
Поздравления и усмивки за великолепния тандем!
цитирайМного весело и оптимистично ми прозвуча, независимо, че навън гърми и трещи и се наложи да изключа на няколко пъти лаптопа, най сетне успях да прочета историйката.
Поздравления и усмивки за великолепния тандем!
Аз съм на същото мнение! Благодаря ти!
цитирайАз търся теб , ти търсиш друг -
той пък търси друга ,тя пък търси друг
и т.н. ,но разказа определено е по- интересен и казва повече !
Поздравления и за двамата автори!
цитирайтой пък търси друга ,тя пък търси друг
и т.н. ,но разказа определено е по- интересен и казва повече !
Поздравления и за двамата автори!
Благодаря ти! Все пак всичко свършва весело нали?
цитирайsas sigurnost ve4er sled takova zapoznanstvo bi protekla veselo))
haresahte mi))))))))pozdrav!))))))
цитирайharesahte mi))))))))pozdrav!))))))
Права си, определено! Благодаря ти!
цитирайхареса ми
цитирайцялата идея бе на колежката аз само помогнах!:)
цитирайMного разтоварващо ми подейства, благодаря!
:)))
цитирай:)))
Моля, радвам се че подействало така!:)
цитирайсупер разказче, много е истинско :)
цитирайhahaha... mn dobra istoriq :)
iskam da gi testvam i az teq skaridi :P
;)
цитирайiskam da gi testvam i az teq skaridi :P
;)
Такива грешки правят живота по-интересен.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Благодаря ти, такива грешки правят живота по-хубав!
Fenris!
цитирайFenris!
О да вкусни са!:)))))
Fenris!
цитирайFenris!
О да вкусни са!:)))))
Fenris!
цитирайFenris!
Така е просто трябва да ги виждаме!:))))
Fenris!
цитирайFenris!
amaaaaaaa teeee s kakvo to4no gi drusat :)
:P
цитирай:P
Човече не знам!:)
Fenris!
цитирайFenris!
aidee kaji si de... ;) ne se prai na luspa :P
човече, аз само сервирах на срещата!;)Ще питам готвача!:)))))
Fenris!
цитирайFenris!
aaa zadyljitelno! da me informira6 :)
:P
цитирай:P
разбрах, с някакво алкохолно питие ама готвача пази тайната!:)))))
Fenris!
цитирайFenris!
Qvno i az 6te trqbva da te obrabotq s nqkolko pitieta ;)
:P
цитирай:P
ама дали ще успееш да ме надпиеш?
Fenris!
цитирайFenris!
mom4eeee ne znae6 s kogo si ima6 rabota :P
az nikade ne izlizam bez burenceto s bira! koeto nosq v stomaha si... :D
:PPP
:)
цитирайaz nikade ne izlizam bez burenceto s bira! koeto nosq v stomaha si... :D
:PPP
:)
Повечето от нас сами си причиняваме това - да не сме естествени!
Само не разбрах "друсаните скариди" на какво подхождат?
Поздрави!:)
цитирайСамо не разбрах "друсаните скариди" на какво подхождат?
Поздрави!:)
Дааамс с бира можеш и да успееш!:)
Бирата ми е ахилесова пета!
Fenris!
цитирайБирата ми е ахилесова пета!
Fenris!
Ами може би е тъжно, но е добре да се поучим от тези тъжни моминти за да не са повтарят! а скаридите, еххх готвача пази тайната си!:)))
Fenris!
цитирайFenris!
ужас.никога не бих си уредил сляпа среща, като не познавам човека. Само като си помисля колок педофили, педераси, и престъпници, воайори, джебчии и всякакви маниаци ходят по улиците и ме втриса. Половината българия трябав да бъде разстреляна, а другаат да бъед по затворите.... не бих излязъл на среща ако не познавам човек поне от месец-два
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 3085
Архив