Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2008 16:16 - Волейболен проблясък
Автор: fenrisessy Категория: Изкуство   
Прочетен: 4104 Коментари: 11 Гласове:
0

Последна промяна: 16.07.2008 16:32


Направи скок в страни и улови топката без проблем. Чу ръкоплясканията на публиката и без да им обръща внимание я хвърли напред. От малък единственото в което му вървеше в училище бе спорта. Там бе в стихията си. В началното училище имаха футболен отбор и той се записа. Тренираше всеки ден. Скоро се установи, че силата му не е напред, дори в защита, но на вратата бе почти непробиваем. Топката сякаш го обичаше. Сложиха го на вратата. Ловеше невероятно трудни топки. Отскокът му беше като на представител на животинското царство. Имаше много прякори, но не запомни нито един. Обаче във футбола му беше скучно. Вратарят трябваше да чака да го атакуват за да влезе в играта, за да получи вълнение, а се случваше почти цял мач, да няма шут към вратата му. Това беше последният му мач преди да отиде в гимназията. Когато чу последната свирка на съдията въздъхна. В гимназията нещата щяха да се променят. Когато се записа треньорът по футбол дойде специално да го потърси. Искаха го в отбора по футбол.
На другият ден трябваше да избере извънкласно занятие и се насочи към кабинета на треньора по футбол. И тогава видя съобщението на дъската за обяви. "Отборът по волейбол, се нуждае от плеймейкър. Желаещите да се запишат в кабинет 25. Проверката за качества е на 21.09" Днес беше 20-ти.
-Това е интересно. -замисли се. Не беше играл волейбол. Този спорт беше от най-динамичните от тези с топка. Постоянно движение, напражение, колективна игра. Беше израснал и на височина стигайки до 1.94, подходящ ръст . Усмихна се и реши да се пробва.
Почука на вратата:
-Влез.-пред него стоеше мъж на средна възраст с начален стадий на оплешивяване, което почти не се забелязваше и носеше очила. Пишеше нещо на един лист. Погледна го над очилата преценяващо. Явно това, което видя му хареса, защото каза:
-Заповядай, с какво да ти помогна?
Това го обърка и той се сепна за момент:
-Амииии, понеже видях съобщението и за това дойдох.-изстърси той. Човекът дори не трепна:
-Кое съобщение?
-Ами това за плеймеркъра.-промърмори.
-Името ти?
-Георги Каменов.
-Играл ли си волейбол?
-Ами не, играл съм футбол, но бях на вратарският пост.-избърбори набързо Георги.
-И това те прави годен да играеш плеймеркър?
-Ами мога да се пробвам.
-Не става само с пробване, или си годен или не.
-Дайте ми шанс и може би няма да съжалявате.
-Може би не ме устройва, но тъй като нямам други подходящи а и имаш ръст ще те пробвам, ела утре след часовете.
Георги се усмихна.
-Благодаря.
-Не ми благодари а просто ела.
Георги излезе. На другият ден след часовете той се насочи към залата. Огледа се, беше избързал и имаше още половин час. Небето беше ясно. Само един облак бавно се носеше по него. Подухван от сякаш измореният от напъване вятър. Слънцето напичаше и той потърси скривалище от жегата под едно дърво. Не бе играл волейбол до сега. Дали щеше да се справи. Искаше му се да успее.  
Забеляза групичка малки момчета. Играеха футбол в двора. Започна да ги наблюдава. Така се бяха  вглъбили в играта си, че не обръщаха внимание на горещината. Играеха с хъс, постоянство и спортна злоба. Много на сериозно възприемаха играта си, а на всяко едно от тях на лицата бе изписано, че мечтата му е да стане известен футболист като Бербатов например. Георги се усмихна и си спомни, че и той бе имал такава мечта. Докато не откри, че този спорт не е за него. Привличаше го интелигентния спорт, волейбола. В него имаше повече напрежение, много психология, стратегия и тактика. И днес щеше да разбере дали ще успее да се впише в отбора. Трябваше да се докаже. Погледна часовника си и видя, че има още малко време до началото на тренировката, а той нямаше търпение да влезне в залата. Изправи се и тръгна бавно към врата. Вълнуваше се. Влезе в залата и започна да се оглежда. Още никой не бе дошъл, даже и треньора го нямаше. Остави сака на земята и взе една топка. Започна да загрява. Унесен в дрибъла си не забеляза, че в залата вече има и други хора. Но един глас го сепна.
- Браво, перфектен дрибъл. Може би не трябва да се занимаваш с волейбол, а с баскетбол ?!.
Обърна в посока на гласа и видя усмивката на треньора. Усмихна се и му отговори.
- Аз просто загрявах. Искам да бъда част от отбора ви. Искам да играя волейбол.
-  Момче, казах ти, че ще те взема. Ела да те запозная с отбора, а после ще направим няколко обиколки за загрявка. И да започваме тренировката, защото в петък имаме важен мач.
Георги отиде при групичката и се запозна с отбора. Усети, че момчетата не го приеха много радушно. Явно бяха сплотена групичка и трудно допускаха нови между себе си. Нямаше да му бъде лесно, но бе твърдо решен да успее. Трябваше да им покаже, че е достоен за отбора.
Започнаха загрявката. Направиха няколко кроса наредени в редица от единият до другият край на игрището и обратно. След това започнаха да тичат на едно място да подскачат към мрежата и да имитират забивка или блок. Георги установи, че блокът му се отдава малко по-добре. Още не беше загрял. Продължиха със скоковете и накрая разбра, че и двете му се отдават. Започна да измисля различни комбинации за забиване. Терньорът го наблюдаваше внимателно. В този момент се чу свирката му.
-Съберете се ще направим един мач.
Момчетата се строиха и той ги раздели на две групи по шест човека. Георги бе извън играта. Той погледна треньорът въпросително.
-Наблюдавай известно време и после ще те пусна. Наблюдавай плеймекъра. Този пост е най-важният във волейбола. Начина по който подадеш ще улесни нападателя или ще го затрудни да отбележи точка.
Георги кимна. Момчетата започнаха. Видя как настоящият плеймейкър подаде топката на единият нападател и той заби без трудности в противниковата половина. В един момент треньора изсвири:
-Носена топка.
Топката бе прехвърлена на другият отбор за сервиз.
-Бъркана топка.
И се случи същото. След двадесет минути игра той вече знаеше правилата и нямаше търпение да влезе.
Треньора го погледна и изсвири.
-Смяна. Мишо излизаш, Жоро влиза.
Плеймейкърът кимна и изгледа подозрително Георги. Кимна му и се размениха. Противника биеше сервиз. Разпределителя пое топката и я подаде на един от съотборниците му. Той я пусна към Георги. Топката бе добре насочена и Жоро я извъртя към един от съотборниците си качвайки я на лявата му ръка. Момчето вече набрало скорост заби топката право в противниковото поле. От там не успяха да организират контраатака. Треньорът кимна одобрително. При следващото разиграване вместо да подаде той пусна топката насочвайки я директно към противниковата врата. Отново точка. Постепенно той се сработи с отбора. Треньорът го извика настрани. Михаил влезе да играе отново.
-Откъде знаеше на коя ръка да подадеш на Кристиян?
-Стори ми се логично по начина по който стоеше-отвърна Жоро.
-Добре, съобразяваш бързо, това е важно за плеймейкъра. Ще те използваме. Утре ела по същото време вече си част от отбора. Резервен плеймейкър. Михаил ще напусне отбора след седмица заминава в чужбина, дано успееш да го заместиш.
Георги развулнувано благодари и хукна към съблекалнята. Бе доволен от себе си. Усещаше одобрението на треньора и на половината отбор. Започна да се приготвя за да си тръгва. И тъкмо когато беше готов, Михаил предложи да отидат и да се почерпят някъде. Жоро нямаше избор, трябваше да отиде с тях. Целият отбор бе съгласен и той не можеше да се дели от тях. И без това трудно го приемаха. Грабнаха саковете и тръгнаха към близкото заведение. Когато влязоха в заведението бармана ги посрещна много радушно. Явно познаваше отбора. Настаниха се около бара и си поръчаха по една текила. Жоро не искаше да консумира алкохол, но Михаил настоя да не се дели от отбора и да пие каквото пият всички други. Съгласи се, нямаше избор, но малко в повече му дойде когато поискаха от него да я изпие на екс. Целият отбор около него викаше, окуражаваха го. Огледа отбора, видя в очите им, че това ще го направи част от тях. Замисли се още за момент, а след това вдигна чашката и изпи текилата на екс. Дори и лимончето което налапа след изпиването на чашката не можа да потуши пожара.  Още не се бе окопитил коgато към компанията им се присъедини и мажоретния състав. Запозна се и с тях. А те започнаха и те да го подстрекават да изпие още една чашка на екс. Държаха да го направи в тяхна чест. След втората текила някак си започна да му става по лесно с алкохола. А купона бе в разгара си. Всеки един от съотборниците му бе награбил по една мажоретка. И за него бе останало момиче. Казваше се Елица и бе много хубаво момиче. Нямаше нищо общо със съотборничките си. Различаваха се коренно. Те бяха отракани и тя някакси доста по-свита от тях. Жоро за момент се почуди как се е вписала в мажоретния състав. Но със задоволство установи, че разговорът с нея вървеше изключително лесно. Можеше да се говори на всяква тема. Времето с нея минаваше изключително леко и приятно. Разбра го към три часа сутринта, след доста приказки и изпита текила. Огледа се и видя, че доста от съотборниците му вече ги няма. Беше време да си тръгва. Изпрати първо Елица до вкъщи, а след това се прибра. Както легна веднага заспа. Напрежението и алкохола си казаха думата. Събуди го настоятелен телефонен звън. Нямаше представа колко е часа и колко време е спал, но едно знаеше със сигурност, че нямаше сили да вдигне телефона и, че още му се спеше. Напрегна волята си, надви съня и вдигна телефона.
Дори слушалката му тежеше, защото от тренировката се бе натоварил доста. Повече нямаше да близне алкохол след тренировка. Беше Михаил:
-Не се учудвай от къде имам телефона ти, всички в състава имат телефона на другия, необходимо е за да поддържаме връзка. Не ми е съвсем приятно , че ще ме заместят с теб и това не ми харесва, ако провалиш отбора няма да ти се размине.
Линията прекъсна. Мислеше, че се е вписал в картинката, но явно се налагаше да положи усилия. Отиде до хладилника извади една кутийка кола и я изпи почти на екс с два аспирина. След малко болката спадна до леко пулсиране в областта на слепоочията. Будилника иззвъня, време беше да се приготвя. Пъхна учебниците и тетрадките в мешката си навлече набързо дрехите си и излезе. Усети, че е забравил нещо и се плесна по-главата. Върна се набързо и взе екипа си за тренировките. Имаше вероятност да закъснее и затича. Притича на червено на пешеходната пътека и няколко коли изсвираха след него. Когато влезе в училището вече биеше звънеца. Промъкна се и седна на чина си, имаха химия. Огледа се Елица бе седнала през два реда в края. Съотборниците му, не му обръщаха внимание и сякаш го избягваха. Наистина нямаше да е лесно. Елица го погледна и се изчерви леко, като започна притеснено да си оправя единият кичур. Наистина бе красива, но какво правеше при мажоретките?
-Г-н Каменов, какъв е състава на Сярната кисилина?
-А, не ви разбрах?
Целият клас се разсмя и Жоро се изчерви до уши.
-Ако не обръщахте толкова внимание на г-ца Маркова толкова внимание щяхте да знаете.
Отново смях в залата. Когато госпожата се обърна отново към дъската той се замисли. Огледа се в класа и видя, че Михаил го няма. Името Маркова, обаче му говореше нещо. Замисли се. На вратата на треньора имаше табелка с име Владислав Марков. Изстръпна. Бяха го насадили. Трябваше да внимава повече, нямаше как всичко да е толкова лесно. Никога не беше.
Отново погледна към Елица и видя, че цялото й лице е пламнало.Гледаше през прозореца и не смееше да обърне очи към стаята. Дожаля му за нея. Погледа я още малко, а след това се обърна напред и се замисли. Трябваше да има изход от ситуацията в която бе попаднал. Много я харесваше, но не можеше да си позволи да има нещо общо с дъщерята на треньора. И без това беше все още не сигурен в себе си и в това, че е приет в отбора . Не можеше да бъде толкова лесно, а и действията на Михаил му подсказваха, че е прав. Трябваше много да внимава и ако успееше да предвиди действията на противника си би било много хубаво. Щеше да успее да предпази гърба си. Трябваше на всяка цена да го направи, защото искаше да остане в отбора. Искаше да играе волейбол. Мислите му бяха прекъснати от рязко отваряне на вратата. Погледна стреснато на там и видя, че треньора стои в очертанията й и с жест извика преподавателката им. Говореха нещо тихо, но оживено, ръкомахаха, споряха. В един момент спряха спора и двамата погледнаха към Жоро. Той долови погледите им, но се направи, че нищо не забелязва. В този момент звънеца би и всики тръгнаха да стават. На излизане от стаята Жоро дочу репликата на треньора
-Как можа да се случи точно сега. Горкия Михаил. Направо не знам какво ще правя утре е мача, а Георги още не е готов.
-Но как е пострадал Михаил ?! Знаеш ли подробности ?! ? попита преподавателката.
Но Жоро не чу отговора на този въпрос, защото вече се беше отдалечил от тях. Замисли се над това което чу. Каквото и да се бе случило с Михаил наистина му даваше възможност той да се докаже. Но Георги не можеше да се зарадва на тази възможност, той не бе такъв човек. Искаше със собствени сили да извоюва мястото си, а не на базата на някакъв инцидент. Но нямаше какво да го мисли толкова. Довечера на тренировката щеше да разбере какво става, а утре бе важния мач.
 На тренировката всички се бяха събрали и явно обсъждаха нещо. Когато вратата се хлопна зад него всички го погледнаха. Треньора го изгледа и му махна да се приближи. Момчетата го гледаха изпитателно с леко недоверие.
-Трябва да те приготвим бързо за този мач. Стягай се.
Георги само кимна. Започнаха да разиграват. На Георги за пръв път му се налагаше да импровизира и да подава на един или друг от съотборниците си преценявайки кой би направил по-добра атака. В началото играта му вървеше вяло и съотборниците му започнаха да се оплакват. Нещата обаче се промениха. Когато либерото посрещна топката Георги я пое и я повдигна леко близо до мрежата. Съотборникът му имаше предостатъчно време и успя да я забия по диагонала в долният ляв ъгъл близо до мрежата. Когато разбра, че не бе толкова трудно той се отпусна и продължи по същият начин. Дадоха му да изпълнява сервиз първите три пъти не успя да прехвърли мрежата. И накрая треньора му каза:
-Вече усети ритъма на съотборниците си , остава да подобриш сервиза си. Ще останеш да го потренираш още час.
-Да треньоре.
-Действай.
Георги скоро разбра , че има значение засилката, ъгъла на китката и отскока. Опита няколко удара със сила. Прехвърли топката, но тя тупваше зад линията. Намали силата на удари и така вече сервизът му се изчисти, но бе лесен за посрещане. Започна да изпълнява трикови удари опитвайки се да скоси ъгъла така че топката да минава точно над мрежата. И тогава успя. Топката се закачи за горната част на мрежата и тупна от другата страна. Опита още няколко пъти, но удара не се получаваше отново. Спря и затвори очи. Как бе изпълнил този удар? Подскочи леко извивайки китката и чукна леко топката, ударът се получи. Опита пак, този път обаче падна от към неговата страна. Каза си че ще пробва този удар само при нужда. Продължи с тренировката.
Прибра се скапан. Притопли и набързо хапна вечерята която майка му бе приготвила.Какво ли бе станало с Михаил?
Телефонът иззвъня.
-Аз съм.
Беше Михаил.
-Блъсна ме кола сега съм в болницата. Този мач зависи от теб. Нека ти кажа някои неща като съвети и да забравим враждата става ли?
-Добре, а ти как си?
-Ами имам счупен крак както и дясната ми ръка, но това сега не е важно.Слушай...
Михаил му каза кой от съотборниците му в какво е силен и как да му подава. Георги слушаше и мислено си записваше.
Когато погледна часовника бе станало 12 а утре мача бе в десет сутринта. Сбогуваха се.
Сутринта го събуди звън:
-Ало Георги?
-Даааа-сънено отвърна той.
-Аз съм Елица, исках само да ти пожелая успех утре и да ти кажа, че ще ти стискам палци.
-Добре-изтърси глупаво той после бързо добави:
-Благодаря ти имах нужда някой да вярва в мен.
-Аз вярвам, ти ще ги разбиеш.
Прозвуча сигнал свободно. Той стана и се оправи бързо. Закуси мюсли с мляко и какао. Изпи една енергийна напитка и излезе. 
В залата се чувстваше напражението от предстоящия мач. Публиката скандираше имената и на двата отбора, а мажоретките подгряваха. Елица спря погледа си на него и му се усмихна. После продължи с въртенето на помпоните. Георги също се усмихна и влезе в съблекалнята. Треньорът го чакаше.
-С тези до сега сме играли пет пъти от които са ни били три пъти и то последните три. Време е да счупим каръка. С този мач се класираме за световното за ученици за първи път от 11 години. Те имат много добро посрещане. Единственият им по-слаб елемент е блокадата им, ако може да се нарече слаб. За целта ни трябват мълниеностни атаки по диагоналите.
Тук той посочи двамата титуляри с номер 11 и 12 които играеха диагонали.
-Трябва да опитаме да ги притесним със силен сервиз за да не могат да организират силни контраатаки. Номер 16 има много силен удар и трябва посрещачите ни да са на местото си. Момчета играли сте с тях и преди този път трябва да е така сякаш животът ви зависи от това. Тръгвайте. Георги ти остани.
Той ги наблюдаваше как излизат и сърцето му се свиваше. Дали щеше да се справи?
-Георги. Как е сервиза ти?
-По-добре треньоре.
-Радвам се. Ще те оставя на скамейката до първата техническа пауза за да наблюдаваш мача. Владо ще те замества, бива го като плеймейкър, но не за дълго, липсва му концентрация и когато греши му се отразява на психиката. Но като за начало той ще започне има повече опит в това.
-Добре треньор, сигурен съм, че ще се справи.
-Аз не моето момче, но да видим.
Обявиха съдиите и двата отбора се разположиха в полетата си. Първата топка бе за чуждият отбор. Сервизът затрудни посрещането и неговият отбор не успя да организира добра контраатака. След петата поредна точка Треньора поиска прекъсване:
-Какво правите бе? Ударът му е един и същ толкова ли не можете да го поемете. Както и да е Георги влизаш. Половин минутата изстече и съдията обяви смяната. Владо го изгледа ядосано, но му кимна.
Сервизът отново бе труден и подадената към Георги топка бе твърде слаба за подаване и той реши да импровизира. Завъртайки се насочи рязко топката директно към противниковото поле. Защитата им не бе готова за това и не реагира. Точка за неговият отбор. Георги погледна Елица и тя му кимна. Георги бе наблюдавал добре съотборниците си и след няколко грешки влезе в ритъм. Настигнаха противниците си и играта вървеше точка за точка. Няколко пъти той сервира с леки сервизи без да затруднява противника, но в един от случаите това донесе точка и на тях след добре органицзирана контра от либерото и него. При 24 на 23 за тях сервираше Георги. Той подскочи силно и чукна леко топката. Тя се насочи към мрежата тупваки отгоре на нея и отскачайки се търкулна в чуждото поле. Треньорът го изгледа изненадано. Георги отново скочи за сервиз. Топката отново се насочи към мрежата. Изтръпна дано се получеше и този път. Кацайки на мрежата тя се залюля и отново се търкулна в чуждото поле. Техният треньор направи пауза. Съотборниците му се събраха при треньора.
-Браво Георги, добър удар, но сега изпълни тактически сервиз и не рискувай. Ще разчитаме на посрещането. Георги кимна. Почивката изстече и се върнаха на полето.
Георги насочи силно топката в полето на противника. Номер 16 се приготви да забива и топката му бе предоставена. Тогава Георги скочи. Почувства силният удар в ръката си, но топката се отклони и тупна в противниковото поле. Първият гейм бе за тях.
Леко замаян той се приближи до скамейката и се отпусна на нея. Номер 16 го гледаше слобно. Това бе първата му провалена атака.
Мачът продължи и се стигна до тайбрек. Георги бе оставен малко на скамейката. За сега Владо удържаше фронта. Номер 16 застана на сервиз. Неговите сервизи бяха успели да донесат двата гейма на отбора му. Първият бе директна точка. Либерото посрещна втория, но той отиде в публиката.  Бе обявена смяна на полетата. Техният отбор изоставаше с три точки. Треньора направи смяна и Георги се върна на полето. Номер 16 сякаш това чакаше и насочи сервиза към него. Георги обаче бе свикнал да бият силни шутове към него и посрешна топката с гърди насочвайки я нагоре. Номер 12 от неговият отбор направи убийствена забивка заковавайки топката право в средата на противниковото поле. Номер 11 насочи сервиза си по диагонала. Очаквайки топката да излезе те не направиха нищо и разликата стана една точка след тупването и на линията. Играта отново тръгна точка за точка. В края на играта обаче чуждият отбор дръпна с още една точка. при 14 на 12 треньорът им поиска прекъсване.
-Георги трябват ни две поредни точки. Можеш ли да ги изработиш?
-Ще опитам треньоре.
Той усещаше вече доверието на отбора и треньора и това му даваше сили.
Изпълни лек сервиз. Топката кацна на върха на мрежата и за трети път в този мъч той направи директна точка. Тогава забеляза, че номер 16 го следи и реши да пробва нещо различно. Подскочи сякаш щеше да повтори същия удар и насочи със мощен удар топката в полето към него. Той се затича напред и топката тупна безпрепиятсвено за 14 на 14. Публиката изрева от кеф.  Техният треньор взе прекъсване. Не си казаха нищо а просто извикаха и си стиснаха ръцете. Георги бе изнервен. Всочко зависеше от него. Погледна към Елица и там видя нещо което не бе виждал отдавна пълно доверие в него и нещо повече. Кимна и и скочи. Ударът бе мощен, той закачи леко мрежата удряйки номер 16 право в гърдите и излизайки в аут. Имаха мачбол. Не рискувайки Георги изигра тактически сервиз просто прехвърляйки топката в чуждото поле. Те опитаха да забият, но блакадата ги спря. Няколко пъти топката мина от едното поле в другото без да направи точка. Бе необходимо да се рискува. Когато топката отново бе запратена в тяхното поле и бе отиграна Георги набра скорост и скочи Номер 11 му подаде и той заби топката право под себе си. Тя се насочи леко наляво рикоширайки в противников играч и удряйки се в трегера. Съдията се наведе за консултация. Кимна и обяви победа за отбора на Георги. В този момент нашият герой притвори очи и припадна. Бе се ударил при падането.
Когато се събуди до него лежеше Михаил.
-Поздравления каза той. Разбрах какво е станало, извинявай за номерата, които ти погодих.
Георги кимна.
-Ще можеш да играеш на световното имаш само леко сътресение. Някой те чака-смигна към вратата той.
От там влезе Елица и треньорът. Георги се изчерви.
-Не се притеснявай момче всичко е наред. Исках само да те поздравя. игра невероятно като за първи път, раздаде се. а сега ще ви оставя насаме. Михаиле ела да се разходим.
Той подкара количката на Михаил към вратата.
-И така баща ти явно няма нищо против.
-Трябваше ми време да го убедя, че не съм малка, но и твоята игра помогна.
-Благодаря ти, че повярва в мен.
-Това е най-малкото, а сега...-тя се наведе и го целуна.

 






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krotalka - Много добро описание!
16.07.2008 16:39
Все едно чувам коментар на мача. Е и вярата в собствените сили помага на героя! Така трябва да бъде, а началото на едно влюбване засилва още повече положителния образ на героя!

Поздрави за тандема!
цитирай
2. fenris - krotalka
16.07.2008 16:44
Благодаря ти! Любовта и вярата често водат до докосване на небето!
цитирай
3. kalbotobg - За тая...
16.07.2008 17:01
За тая тематика забележително плавен разказ.Направо шапка ви свалям! :)
цитирай
4. idaaa - Страхотен разказ. Вълнувах се т...
16.07.2008 19:38
Страхотен разказ. Вълнувах се толкова, колкото и когато гледам националите ни. А любовта - тя дава крила. Поздрав!
цитирай
5. fenris - kalbotobg
17.07.2008 08:41
Благодаря ти! Това е първата ни проба в спортния жанр!Радвам се, че се е получило!:)
цитирай
6. fenris - idaaa
17.07.2008 08:42
Стискам палци на нашите момчета в събота и неделя! Наистина понякога трябва само капка любов за да ти влее необходимият допинг! Благодаря ти!
цитирай
7. essy - krotalka, kalbotobg, idaaa :))))
17.07.2008 13:50
И аз ви благодаря ! И държа да уточня, че спортните описания и коментари са изцяло заслуга на Фенриз. Колегата се справи блестящо :)
цитирай
8. fenris - може би колежке
18.07.2008 08:22
но основната идея за Елица бе твоя!:) А без нея нямаше да се получи!:)
цитирай
9. retsboc - Eeex
24.07.2008 16:10
Върнахте ме към моите години в гимназията... Когато тренирах волейбол с отбора. И случайно или не, бях точно втори разпределител... :) Но нямаше Елица :(

хахаха...
цитирай
10. fenris - retsboc
25.07.2008 09:24
Всяка прилика с действителни лица и събития си има причина! Да за Елица може да се съжалява наистина! Благодаря ти!:)))))
цитирай
11. fenrisessy - seta
01.08.2008 12:12
Няма защо да се извиняваш миличка! Не сме едно цяло!И двамата си имаме половинки, но пък писането ни се получава!Благодаря ти!:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenrisessy
Категория: Изкуство
Прочетен: 85689
Постинги: 10
Коментари: 109
Гласове: 3085
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031