Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2008 10:56 - Операция "Плажни свалки"
Автор: fenrisessy Категория: Изкуство   
Прочетен: 4469 Коментари: 20 Гласове:
0

Последна промяна: 17.06.2008 11:19


Беше изключително горещ ден. Слънчевите лъчи безмилостно пареха по кожата и отникъде не идваше свеж полъх. Хората имаха изморен вид и всеки се спасяваше от жегата както може. Дори и морето се бе предало в плен на горещината. От време на време плисваше по-някой ленива вълничка, докосваше нагорещения пясък, а сетне бързо прибираше вълната в недрата си. Той седеше в спасителния пост и лениво наблюдаваше обстановката. Нищо интересно не се случваше на плажната ивица. Наблюдаваше позастарелите германки как гордо се разхождаха по монокини и им се чудеше на акъла. Разбираше да го направят, ако имаше какво да покажат. А те размятаха едни огромни и тресящи се телеса, а на всичкото отгоре ги бяха доукрасили с татуировки и пиърсинг. Смешни картинки бяха. Някъде близо до него се разнесе глъчка. Обърна глава и видя една групичка картоиграчи как се карат. От самото начало от както постъпи на смяна ги беше забелязал. Вървейки към спасителния пост мина покрай тях и му направи впечатление, че се разхлаждат с алкохол. Почуди се за момент как може да пият твърд алкохол в тази жега, но когато се загледа по-внимателно в чашите им забеляза, че пият от облачните коктейли. Явно вече при тях бе доста облачно щом се караха за глупости. Усмихна се и отново обърна поглед към морската шир.Това дежурство бе голяма скука.
Поне някой да започнеше да се дави за да се случи нещо интересно на плажа. И да раздвижи адреналина си. Но нямаше мeраклии. Въздъхна отегчено и продължи да оглежда с намаляваща вече надежда, но никъде нищо.
Поне да имаше някое по младо момиче на плажа, та да поизплакне окото. Друго не можеше да направи особено от както влезе в сила ‘Закона за плажните свалки’. Преди лесно минаваше работното време. С тази се подкачиш, на онази смигнеш, с трета се скриеш за малко в близките храсти. Ех, какъв живот беше. Направо работа мечта. Нали точно заради тези екстри той се отказа от основната си професия. Някога беше чертожник. Седеше пред дъската и като робот правеше чертежи по цял ден. Нищо интересно не се случваше в института в който работеше.
А и не можеше да се случи с тези колежки които имаше. Всичките бяха все едно на конвейр са изливани. Едни захлупени, абсолютни сухари. Никакъв живец нямаше в тях, а и до една се обличаха като монахини. От никъде не можеше да зърне и грам плът. Това живот ли е ?! Нали в работата минава половината ти живот, а той не искаше да го пропилее така. Искаше живот, искаше жени, все нормални желания за един мъж на място. За това стана плажен спасител и сега с този глупав закон му вързаха ръцете. Опитваха се да убият желанието му за живот, но той нямаше да падне духом. Нямаше да се предаде. Не можеше да няма някаква вратичка за измъкване. Нямаше не пробиваем закон. Убеден беше, че и този има някаква слаба страна. И бе твърдо решен да я намери.
Продължи да шари с поглед по плажната ицива. В северната и част си бяха все същите хора. Ново попълнение нямаше. Лениво започна да претърсва и южната част и от веднъж очите му светнаха.

Взе бинокълът си и се вгледа по-добре. Тази ако не беше манекенка. Плъзна поглед по краката и нагоре. Банските и бяха съвсем изрязани. Бедрата и бяха като създадени от Микеланджело. Истинска Венера. Стегнатият и корем предполагаше, че тренира редовно. Имаше малка бемка в дясно от пъпът и. Гърдите и бяха стегнати и сочни като дините на Галена рекламата на Мастиката с която се наливаха картоиграчите, още чуваше виковете им. Ухили се. Обаче трябваше да внимава. Беше с меки черти и плътни устни, като едната леко се подаваше напред, оставяйки впечатление за нацупеност, която и придаваше допълнителен чар. Носеше очила и сламена шапка с надпис Малборо на нея. Момичето се оглеждаше разсеяно сякаш търсеше нещо. Дали да не скочеше да и помогне? Огледа се, шефът не бе наблизо, явно бе отишъл да обядва или да се скрие от жегата. Докато девойката се оглеждаше той също го направи. Нямаше непосредствена опастност. Можеше да си даде петнайсет минути почивка. Изправи се и започна да слиза по стълбичките. Ухили се. Можеше да закъснее и повече. Валентин имаше високо самочувствие и то с право. Беше висок около метър и деветдесет с мусколестто тяло. Липсваше биреното коремче, типично за мъжете на неговата възраст. Беше тренирал още като работеше като чертожник. Имаше силно либидо и работата не му позволяваше да го изяви. Въпреки, че бе любимец на всички жени там и мъжете му завиждаха. Поради тази причина започна да тренира за да израсходва тестостерона. Това доведе до развиване на мускулатурата му. Започна да тренира плуване. Там го сабелязаха и му предложиха тази работа. С готовност прие. А сега този закон? Карай, щеше да се оправи някак си. Погледна водонепроникаемият си часовник имаше още час до края на смяната му. След това никой не му забраняваше да се сваля с който си иска нали? Момичето все още се озъртъше когато той се изправи срещу нея. Тя погледна над очилата си и го огледа.
-Търсите ли нещо? Мога ли да ви помогна?-попита я Вальо.

-Ами аз, аз си изгубих... – тя се изчерви и не можа да довърши изречението си.
-Какво си изгубихте ?! – настоятелно я попита той.
Тя го погледна в очите, цялото й лице бе пламнало. А това й придаваше допълнителен чар. Откога не бе попадал на срамежливка. Това си бе чист късмет.Само какви преживяваня имаше с такъв тип жени. В началото се срамуваха, а после....После се превръщаха в тигрици. Отново измери с поглед момичето.Видя, че тя усети похотливия му поглед и потрепери. Усмихна се като котарак, усещащ, че плячката ще бъде негова. Изпъчи доволно гърди напред и попитa отново.
-Та, какво си изгубихте ?!
-Аз си игубих лещата – каза тя и продължи да се озърта.
-Къде точно я изгубихте?! – попита я Вальо.
-Ами тук – отвърна тя и объркано махна с ръка
-Не мога да ви разбера, къде е това тук. Това тук може да е навсякъде.Чакайте за момент – отвърна й той . И с едната си ръка я прихвана през кръста, а другата му ръка обхвана нейната лява ръка.
-Но какво правите ?! – възкликна тя.
-Как какво, опитвам се да намеря лещата, а така ще ми станя по-ясно в какъв периметър да я търся
-О, извинете. Вие ми помагате, а аз какво си помислих – каза тя, а после продължи – Падна някъде тук.
-Моля ви се, как можахте изобщо да си го помислите –уж възмутено и отвърна Вальо, а по устните му се промъкна лека ехидна усмивка.
-Извинете, много ми е неудобно – продължи объркано тя.
-Нищо не е станало. Та къде падна лещата?! – отново попита той.
Тя се наведе леко напред. И с леко въртеливо движение му показа периметърът в който трябваше да се намира лещата. Той я притисна по-близо до себе си и повтори движението като след него изломоти едва чуто
- А тук ли ?! Мисля, че ще я намерим лесно каза той.
Пусна момичето и започна да пълзи по пясъка. Правеше се, че търси лещата, а същевременно се увърташе около дългите и крака. Накрая уж случайно я събори на пясъка.
-Колко съм несръчен. Ударихте ли се ?! – със завоалирана загриженост попита той и започна да опипва тялото й. Проверяваше го за контузии. Толкова съсредоточено извършваше проверката, че изобщо забрави, че е на работа. Изведнъж над тях се надвеси нечия сянка.

Усети, че нещо не е наред. Погледна си часовника и забеляза, че до края на смяната му имаше още пет минути. Извърна се пред него стоеше някакъв мъж, но слънцето му пречеше да види по-добре, защото светеше точно над главата му.
-Мога ли да ви помогна господине?
-Ами да можете, отвърна непознатият. Обяснете ми какво правите върху шефката ми?
-Вашата шефка?
Вальо се изправи, нещо не бе наред.
-Да моята шефка от бюрото по "Контрол на плажовете", докато една жена вика там за помощ?
Извърна се в посоката в която той сочеше и се затича. Едно момиченце се давеше. Вальо се гмурна сред високите вълни, които не бе ясно от къде се появиха изведнъж и извадих тийнейджърката. Успя да я накара да изплюе водата преди да бе станало късно. Майка и му благодари многословно , но Вальо не я случаше, а само кимаше. Погледна към мацката, която го изигра и се запъти към нея.
Нямаше смисъл да увърта и за това задеде въпроса направо.
-И сега какво?
-Комисията ще реши.
Отвърна му тя. От свенливостта не бе останало никаква следа.
-Добре ме изиграхте, поздравления-промърмори Вальо и извърна глава. Бе се поддал на нагона и това му бе изяло главата.
-Ето ви визитката ми ако имате някакви въпроси.-каза му тя. И смигна.
Вальо я пое и прочете надписа. Мастика....Благодаря за участието в нашата реклама, обадете се на този телефон за да ви бъде заплатено.



Тагове:   операция,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krotalka - Хахаха
17.06.2008 11:13
хубав номер! Това със скритата камера е много добра идея!

Поздрави на тандема!
цитирай
2. kleopatrasv - Невъзможно попадение , но карай да върви !
17.06.2008 11:18
Мислех , че е съзаклятническо , но излезе ирония на съдбата !Точно на теб ли се случи ?Докато четях разказа ти - долових в началото , че даже ще я познаеш !Но явно се намесва и друг развой на нещата .Все пак ми се струва , че това е и твое съкровено желание, така беше описано , че разкрива и доста автобиографични данни и лични подбуди !А ти имаш невероятно излъчване и привличане на детайли и образи към себе си , а даже и души.
И все пак живее ни се !Независимо от правилниците и нормите - иска ни се !
Поздравления на тандема за успешния разказ, но тук ми се струва вече , че липсва женското участие или може би съвсем малко е загатнато ?Специални поздрави и усмивки за двамата !
цитирай
3. fenrisessy - krotalka
17.06.2008 11:24
Благодаря ти, съдбата понякога дава странни съвети нали?:)
цитирай
4. fenrisessy - kleopatrasv
17.06.2008 11:25
Има го и то много, женското участие, просто синхронът ни вече се подобри! Не ми се е случвало, но вероятно на някой може и да е!:)Благодаря ти за хубавите думи принцесо!Специални поздрави и от нас двамата!:)
цитирай
5. kalbotobg - Дон Жуан прецакан !
17.06.2008 11:29
Мили дами прочетете го! И дай боже да престанете да пърхате с мигли на поредния гларус не заслужаващ вашето безценно внимание! (ха така!)
цитирай
6. fenrisessy - kalbotobg
17.06.2008 11:40
И аз на това се надявам! Благодаря ти, че го каза!;)
цитирай
7. kleopatrasv - Забележка към тандема !
17.06.2008 12:23
Говорете в множествено число , нали сте двама !
Съгласувайте и противоположните си мнения !
цитирай
8. fenrisessy - принцесо
17.06.2008 12:38
ще внимаваме повече, ама нали сме двама отделни хора а не двама в един, трудно се свиква! КОлкото до различията, за сега няма такива!:)
цитирай
9. essy - Клео,
17.06.2008 12:41
приемаме забележката ти! Наистина трябва да говорим в множествено число...
Макар, че с колегата сме на едно мнение относно този вид свалки. Щях да подкрепя и kalbotobg и Фенриз, защото и аз мисля като тях, че не си заслужават. Но се забавих с отговора :)
Благодарим за забележката! Права си !

цитирай
10. kleopatrasv - Така е по.добре ,Есси!
17.06.2008 13:05
Ако ще изразявате отделно мнение- влизайте с никмейните си , а ако ще отправяте общ отговор- да е задължително в множествено число !
Ще Ви бъде !Харесахте ми !
цитирай
11. fenris - ейййй принцесо
17.06.2008 13:06
чак сега разбрах, ама какво ми става днес! Благодаря ти за забележката! И си права да я кажеш! Благодаря за насърчението!
цитирай
12. enjoy6 - Много забавно!
22.06.2008 14:46
И внесохте малко морски бриз в топлия ми неделен следобед!
Усмивчица от мен!
цитирай
13. ivesa - Забавно е...
22.06.2008 16:18
Благодаря!
цитирай
14. fenris - enjoy6
23.06.2008 08:10
Да, вече ми се ходи на моретооо! Благодаря ти!:)
цитирай
15. fenrisessy - ivesa
23.06.2008 08:11
Удоволствиeтo бе наше!Радваме се че ти хареса!:)
цитирай
16. ivesa - Така е още по-забавно...
23.06.2008 19:21
Браво на вас!
цитирай
17. iliada - И замириса на море..................!
24.06.2008 10:19
Прекрасно написано и започнах да мисля за ваканция!А този неочакван край ,ме разби!
Поздравления!
цитирай
18. fenris - iliada
24.06.2008 11:19
Това е идеята, очно този мирис на морсски бриз, а на мен от кога ми мирише на мореее! Благодаря ти!:)
цитирай
19. monna - Усмивки - много!
03.07.2008 11:40
Чудесен разказ, смях се с глас, защото тези свалки са нещо много обикновено при нас - на морето. Особено
до солниците, ходят само гларуси - с лечебна цел.Хахаха!
Поздрав!
цитирай
20. fenris - monna
03.07.2008 12:26
Така си е! Аз самият а сигурен съм и колежката се смях също, докато го писахме! Благодаря ти! Поздрав и на теб!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenrisessy
Категория: Изкуство
Прочетен: 58418
Постинги: 10
Коментари: 109
Гласове: 3085
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930